Well folks … its time for me and you to say “Goodbye”!
Its been fun, както се казва, но всяко нещо има край.
Гатето се роди преди около 13 години, по времето, когато бях млад и зелен заек все още прохождащ в дебрите на интернет обществата. Спомням си все още малката група от чатери в канал “България” в irc DalNet мрежата навремето. Все още нямаше Български сървъри, все още нямаше 13 годишни хлапаци, които да развалят фъна на чата.
Имаше шепа хора със сродни инетереси и приятелско отношение.
Тогава се роди “Гатето”.
Ника идва от филма “Ловци на духове” – едно от митичните създания в него се казваше Gatekeeper. И като прохождащ чатер – исках да имам такъв печен ник. Уви – ника беше зает … “Gate” също.
Изнервих се че не мога да го имам – шибнах едно Gate – добавих “to” отзад за да звучи шантаво – и така се роди “Гатето”.
Трудно е да се каже, кой кого управляваше през годините. Аз него или той мен!
Аз ли правех Гатето или Гатето правеше мен – въпрос който не съм си задавал през цялото това време. Може би не е имало причина.
Определено беше хубаво – и определено ако тогава знаех, че ще свърши тук – пак щях да го направя. Пак щях да бъда Гатето. В крайна сметка – той беше по добрата ми половина.
Фъни гай – с малко смахнато чувство за хумор – което не всеки разбира – но то това му беше интересното. Определено шантав тип – няма нещо, което да е било шантаво и да не е направил. Достатъчно беше обществото да е заклеймило нещо с грифа “не го прави” – и това си беше основателна причина за него да го направи!
Правил е какво ли не – част от нещата са имали кофти край – други хепи ендинг – но каквото и да е правил – го е правил със сърце.
Гатето имаше добри приятели … не … всъшност перфектни приятели! Хора които той обичаше и те го обичаха! Имаше невероятни мигове – невероятни спиращи дъха моменти от живота. Видя толкова много – почувства толкова много – и от хубавите и от лошите неща. И пак не би върнал нищо и не би променил нищо.
… и все пак – всяко нещо има край.
И последните песъчинки в живота на “Гатето” изтекоха вчера. Изчезна всяка една малка причина, която го караше да съществува и да бъде такъв какъвто е.
И той просто престана да бъде!
Its nobody fault – тук няма виновни – това е просто едно от ония неща в живота, които не можеш да промениш, каквото и да правиш. То просто се случва и ти си просто наблюдател.
Se lavi …
И както се появи на белия свят – така и ще изчезне … в нищото.
Това е последния пост в този блог.
Никога няма да има следващ, защото човека който пишеше в него не съществува вече.
Време е да ви кажа “Сбогом … и благодаря за рибата” …
Моето име е Живко. И това е моя живот!
