It’s not madness … its КОНТРОЛА!!!

От момента, в който спрях да карам кола в и без това задръстената София, започнах активно да ползвам услугите на метрото.
Просто ми харесва идеята да мога да изминавам ужасно дълги разстояния за ужасно кратко време.
Мда – каквото и да си говорим – в момента Метро-то е най-бързата и чиста форма на обществен транспорт в София.

Минал съм през тролеите, автобусите и най-досадните (и опасни) маршрутни таксита – и се спрях на Метро.
Бързо лесно и удобно – макар и напоследък да е по „модерно“ да се возиш в него отколкото би ми се искало и в час пик си като в консерва със сардели.

Преди няколко месеца ми се отвори възможност да попътувам малко и видях метрото в Прага. Не мисля че е чак кой знае колко различно от нашето, може би по нови вагончета, които изглеждат малко по джиджано, с екстри като бутони за отваряне на вратите (които са по 4-5 повече на вагон), което предполагам спестява време по спирките (няма хора за слизане няма за качване – вагончето потегля по бързо). О да – там в най умрелия час (да се чете обратното на час пик) – следващото влакче е на 4 мин.
Но не чистотата, бързината и бляскавите екстри ме учудиха най-много ….
ТОТАЛНАТА ЛИПСА на пропусквателен режим беше нещото което направо ме СМАЗА!

О да … влизаш в метро станцията точно така както го правим и ние … Има си гишенце за продаване на билети и многобройни автомати по стената, които могат да издават билети И карти! Дотук всичко изглежда като при нас!
Тръгваш към самото метро … и нищо …
Просто едни стълби – и излизаш на перона (който разбира се е ултра джиджан – в пода е вградена светеща пулсираща линия – която подсказва на пътниците да не се доближават до ръба на перона).
Там си изчакваш 4-те минутки (ако току що си изтървал влакчето) и се качваш. Толкоз! Няма пропусквателни устройства в които пъхаш билетчета и карти, няма лелички които ти проверяват картите … НИЩО!
Попитах – защо няма такива неща? Отговориха ми – „Ааа то има контрола веднъж седмично – могат да те хванат – пък и кой не би си купил билет“
ШАШ И ПАНИКА!

Еееениуей – това което най-много ми се наби в очи в нашето метро новата мода – да се джурка контрола във влакчетата – дори в час пик (сутринта докато отивах на работа ме провериха двама контрольори).
Добре бе – има пропусквателни устройства!
Има жени на гишетата!
Има контрольори зад пропусквателните устройства ПЛЮС полицай!
И в края на тая тирада – след като си успял да се „провреш“ през тези траншеи – влизаш във влакчето – и там две сенокосачки те проверяват за билет!

ААААЛЕЛУЯ … Верно ли бе бате?!?!?!
Докато пътувах с билетчета – редовно като слезна на перона хвърлях билета в кофата (ама съм халтурен яко – не го меткам на релсите).
И какво излиза – проверили са ме на влизане 3 пъти … хвърлям си ненужната вече хартийка … и идва някой да ми иска билет!!! Е ПО КОЛКО ПЪТИ?!?!

И от тогава пътувам с магнитна карта!
Минава днеска сенокосачката и в прав текс заявявам на леко затвлъстяващата лелка „Добре … има ли смисъл това което правите?“
Бърз отговор „Ами има … щото има много гратисчии“ (тия сигурно са измислили телепортацията щото ебати пропусквателния режим има – как минават гратис … ума ми не го побира)
Аз казвам „Е нали има проверяващи“
Контролата „……“ и вдига рамене.

В този момент втората сенокосачка овършава редичката хора от другата страна и виждам как „проверява“ …. гледа датата и часа на билетчето и долепя картите на пътниците (обаче само тези с намаление) до едно мобилно устройство.
Вадя моята обикновенна магнитна карта и лелката казва „Аааа окей – тия не се проверяват“
Аз „Е как ще разберете че не съм гратисчия? Как ще разберете че не е празна?“
Ново вдигане на рамене и лелката ме отминава като …. като нещо дето се подминава бързо защото е маловажно и не заслужаващо си труда да се спре до него!

Поредното безумие … поредната лудост …

НЕ … ТОВА НЕ Е ЛУДОСТ … ТОВА Е … КОНТРОЛАААААААААААА!

Гатето – аут
П.С. – за всички гратисджии – магнитната карта струва 2 лева на касите на метрото!
Сеш’се ?!?!?

Да забъркаме малко наакани маймунки?

Докато се джурках в метрото днес и слушах разни стари и позабравени мои аудио архиви, попаднах на няколко парчета на Guano Apes и противно на всеобщото хорско мнение, че такива миксове са лигави и „not cool“, аз се накефих максимално.

Поради тази специфична причина желая да споделя емоцията с вас!

Plastic Mouth – (G-Ball & Kaa Mix)

Pretty in Storm – (G-ball Kaa.Mix)
… uno … dos … tres … amigos

Надявам се този музикален пудинг да ви е допаднал!

Гатето – аут

Dub FX – … just mindblowing!

Всеки е чувал тъй наречените бийтбоксъри какво правят…
Напоследък даже нашумяха в „Мюзик Айдъл“ – и започнаха да придобиват популярност.
Днес искам да ви покажа нещо малко по-различно.
Става въпрос за другаря Dub FX (истинското му име е Бенджамин Станфорд), който е световно известен изпълнител на нещо което бих нарекъл „стрийт бийтбокс реге“, макар че пича си пее и хип хоп, дръм енд бас и т.н.
Негова запазена марка са луп-овете.
Как се свири на луп?
Отговор – използва се миш пулт – изцяло оборудван с педали. Изпълнителя пее (в нашия случай бийтбокс-ва) нещо – което се записва от апаратурата – след което техниката възпроизвежда записа в луп (безкрай). Обикновенно Dub FX записва на 4-5 и дори и повече писти – като използва множество инструменти за да изкривява гласа си и да му придаде допълнителен блясък.
В резултат на това се получава един перфектен микс – който ще ви взриви съзнанието.
И всичко това се случва на живо – точно пред очите ви.

Просто поразително!

Това е реклама направена „на момента“ – която демонстрира възможностите на Dub FX. Ревърса – дръм енд бейса, барабар с ритъма са смазващи!
Съжалявам за едно нещо – че не е направил от тази реклама едно пълно парче – невероятно е!

А това е пълния потенциал на Dub FX – аз лично го гледах с чене до земята …
Това парче посвещавам на Гателина – защото ме прави хепи!
Целувки

Надявам се да ви хареса!

Поздрави,
Гатето

Детски фантазии …

Спомняте ли си като сте били некви дечурля подрастващи – за какво сте си мечтали?
Какви фантазии сте имали?

Аз си спомням като бях тийн – си киснех сам с един уокман в къщи и разни касетки дето ги презаписвахме по 100 пъти.
Нали се сещате как стават нещата – някой изкопае отнякъде албум на Металика – и всички лапета в махалата го презаписваха на Хитачито на Мирослав (щото беше двукасеъчно и можеше да прави записи)!
И ония касети Българските, как им беше името бе да му се невиди … Драгор нещо си … май …
ЕЕЕеееениуей!

Баш точно в тези времена си седях и си куфеех сам самичък (щото така си ме кефеше) и си мечтаех да имам възможност да пътувам във времето за да се връщам назад …
Толкова назад – че да речем Металика са изгряваща група и да ги срешна докато са някви пръчове още.
И като ги срешна да им подхвърля някой от текстовете на песните, които ще напишат.

Представяш ли си лицето на Джеймз – когато докато си пише някое от парчетата – аз му подхвърля текста който остава да бъде написан!
И после те го използват в парчетата си!
Технически погледнато това не е чийтване защото ще преписват от самите себе си – макар че не го знаят.
След това да се прехвъля години напред – преди излизането на следващя им албум – те да са остарели с години а аз с минуи – и да им подхвърля някоя друга идея за песен … и те пак да я използват.
След това да се върна в наши дни и да им отда на концерт – и да си поискам автограф!
И да зяпам удивлението им като ме познаят ….
Сигурно ще е фън …
Ама аз ще съм некъф готин – няма да ги оставя да си мислят че са направили такъв музикален пробив само заради помоща на някаъв мистериозен тийнейджър – ще им кажа че всичко си е тяхно …

ЕЕЕеееех как ще се забавляваме само а?

Такива ми работи …
А вие имате ли си такива фантазийки някакви?

Какво знаеш за Земята?

Замислял ли си се някога, какво всъшност знаеш за Земята?
В крайна сметка – не можем без нея! Живота ни зависи от Земята!
Всички се стремим към повече Земя!
А всъшност нищо не знаем ….

Ето някои факти за Земята:

Soil или по често срещаното заглавие SOiL е банда родом от УСА, Илинойс, Чикаго! Мембърите са четрима на брой в конфигурация 4-4-2 – а имено – вокал А Джей Кавалиер, барабани Том Шофийлд, Тим Кинг баси и Адам Задел китара!
Може да се каже че бандата изгрява на музикалната сцена с песента Halo през не до толкова далечната 2001-ва година от албума им Scars (белези).
Трябва да е отбележи че това не е първия им албум. Преди това са записали Throtle Junkies през 99-та, но не успяват да изгреят с него.

„Белези“ носи в себе си твърдо звучене и забежки към алтърнатив-а. Забележими парчета от него са Halo, Unreal (втория им сингъл от този албум) и Breaking Me Down.
След „Scars“ групата SOiL прави още 3 албума: Redefine (2004-та със забележими парчета като: Pride, разбира се Redefine и Can You Heal Me), True Self (2006-та със забележими парчета като: Jaded, One Last Song, Give It Up, Until It’s Over и др.) и последния им албум от 2009-та Picture Perfect.

Личното ми мнение е че True Self 2006 e най-добрия им албум досега (не че Redifine не ме кефи ама …)!
Точно заради това ще Ви черпя с едно парче от него:

SOiL – Jaded

My life is complicated
I tried but it’s too late an
Just when i think that it’s ok
This place has overtaken

More and more than I’m here
It’s all fake, I can’t tell
I think i finally understand
How i got this way

Every day I think that I’m Jaded
More than I can admit
In every way I think that I’m jaded

To all that I have hated
I can’t begin to state that
In every way that I think
My brain’s activated

More and more than I’m here
It’s all fake, I can’t tell
I think i finally understand
How i got this way

Every day I think that I’m Jaded
More than I can admit
In every way I think that I’m jaded

There is no way that I can turn back
I see all things and it’s crystal clear
Living here is war on my life
It has changed every piece of me

Every day I think that I’m Jaded
More than I can admit
In every way I think that I’m jaded

Надявам се Земята да ви е допаднала на вкус … и мирис – хел йеа !!!

One track love

Любовта ми към тия типове е безгранична.

Винаги са насреща в каквото и настроение да си – винаги с перфекната песен с перфектния текст с перфекната музика …
Брутални са!

Един спешъл лайв с една спешъл песен за вас … за мен

Incubus – Punch Drunk

Текст:

Did I park my car?
If I found it I would drive so far from here
The city streets are dim
And my hands are tempted once again
To give in

I’m having trouble seeing
I’m punch drunk and
I need to find a way back home
It’d be a miracle if you’d oblige

I will survive
On this island i am stuck
Could you correct my crooked luck tonight?

On the road my thumb is out
I’m hitchin home tonight I am without a name
Where was it that I lived?
Well nevermind just take me with you
And forget

The lack of information
I’m punch drunk and
I need to find a way back home
It’d be a miracle if you’d oblige

I will survive
On this island i am stuck
Could you correct my crooked luck tonight?

I will survive
Tonight I wander and I roam
Just lookin for a way back home tonight

The sun is coming up
I think I’ve had my fill
Wait, who the fuck are you?
Where did I park my car?
Please forgive my

Lack of information
I’m punch drunk and
I need to find a way back home
It’d be a miracle, ohhh

I’m having trouble seeing
I’m punch drunk and
I need to find a way back home
It’d be a mircale if you’d oblige

I will survive
On this island I am stuck
Could you correct my crooked luck tonight?

I will survive
Tonight I wander and I roam
Just lookin for a way back home tonight

Spare me, a ride, a ride tonight
Spare me, a ride, a ride tonight

On this island I am stuck
Could you correct my crooked luck tonight?