А!?!? Обърках са!!!

Питам аз – мое ли си толкова смотана?!?!
И се опитват днес да ми обяснят как жените мислели повече от мъжете!
Ебааасиму мисленето ма мен – ако мислите така – аз се въздържам да бъда жена до края на живота си – хехехехе!

Тръгвам днес на бачкане – поглеждам през прозореца – тъмница с облаци – викам си – окей – ще се облека добре! Слагам си дънките – блуза - и излизам за работа.

Идвам на бачкане – след малко пачицата идва – гола!!!
Тръгнала ми по къс ръкав!
Не минаха и 10 мин. и почна да киха – кашля и да си бърше сополките. След 30 мин вече беше неудържимо.

По едно време се вясва начумерена и казва:

- Абе тия капки … нищо не … (и замлъква)!
- АААААБЕЕЕЕ … това не били капките ми за нооооосаааа …
Гледа тя втренчено шишенцето и се чумери.
Пача малка …. Сложила си капките за очи в носа и чака да й мине

И пак да се върнем на лафа - жените мислели
Убу де … мислят … ма по малко!
И определено някои от вас имат нужда от очила!
Чу ли пачице?

Хихихихихихи … капки за очи в носа … сладурка!
Това ще е новия лаф за “друсам се”!

4am – a happy time to be alive!

Много хора биха си казали – “4 сутринта ?!? Луди ли сте?”.

И вероятно ще са прави (за себе си) – ОБАЧЕ – аз се почувствах ултра жив в 4 тази сутрин!
Не си спомням от колко време не съм се чувствал толкова щастлив да му се невиди – сякаш го бях забравил това чувство.
Събудих се в 4 от вибрацията на телефона си – мелодията дори не беше започнала. Запътих се към банята – бях странно буден за този ранен час. С любимия ми телефон в ръка – нахлух в банята – пуснах си музика и душа – и се наслаждавах на емоцията – да слушаш Reef и върху теб да се изливат тонове хладни капки! Наистина няма нещо което да те накара да се чувстваш по жив в 4 сутринта … 

Всъшност лъжа … има …
След 30тина минути бях напълно пакетиран за излизане – дрехи кецове и верния ми телефон в джоба – а от слушалките все още се лееше Reef.
Две крачки пред входа – са напълно достатъчни за да изпиташ душевна ерекция. Пълна тишина! Никой на улицата – всички спят. 
Сам си със себе си и със собствените си щастливи мисли.
Лампите огряват улицата – а луната ти намига отгоре!
Невъзможно топло за 4 сутринта – но не горещо – просто … топло.
Ръката ти напипва дистанционното за колата – присветват аварийните за миг – и се чува отчетливото щтрак - когато ключалките се отворят.
Сядам в колата – сякаш е утробата която ме е носила цял живот. Ключа на контакт - светлините на таблото изгряват – фаровете блясват - завърташ – и усещаш как колата се съживява.
Ръката ти е на скоростния лост – другата отваря прозореца напълно. Първа …
И потегляш!
И вече си в друга вселена!

В слушалките все още се лее Reef – лекия бриз гали тялото ти от отворения прозорец! Толкова е спокойно! Няма коли – няма движение – няма трафик. На пътя си само ти! Ти и собствените ти хепи мисли. 
Трета … четвърта … и залепваш там! Няма нужда от повече за да си щастлив. Стрелката на скоростомера разсича цифрата 50. С крака на педала за газта усещаш лекото мъркане на колата. Вятъра се е засилил и масажира цялото ти съществувание.

Вечната битка на тъмнината и светлината. В кварталите тъмнината води – в центъра обратното.
София е неописуемо красива нощем. Булевардите са обляни със светлина – от двете си страни с малки пътечки от улични лампи които пръскат приятна неонова светлина навсякъде.
Когато навлезеш в центъра – дъха ти спира. Всичко е осветено толкова прекрасно – ЦУМ – бившия партиен дом – Шерътън … просто приказно!

Петдесет километра в час – за да си щастлив … Не спрях на нито един светофар! Подминавах всеки на зелено – в истинския смисъл на зелената вълна!
Няма такова удоволствие!

Голфец 3-ка с 4 неонови светлини под купето ме задминава с мръсна газ – усмихвам му се и продължавам с невъзмутимите 50км в час. На следващия светофар го “догонвам” – и тъкмо достигам кръстовището и светва зелено! Разбира се пресичам платното първи – докато този ми цвили гуми зад мен – след което профучава покрай мен с 150 – за да спре секунди по късно на следващия светофар.

Рeef с песента си Comfort се лее от слушалките – лявата ми ръка е облегната на прозореца, а дясната държи здраво геврека. Няма нужда да сменяш скорости когато караш с 50 – просто държиш 4-та и се кефиш на зелената вълна.
На следващите два светофара – ситуацията със светещия голфец се повтаря изнервящо - и той реши да свие в ляво нанякъде. Дреме ти.
Усмивката на лицето ти не стихва – топлия вятър продължава да нахлува през отворения прозорец, а ти се чувстваш … просто безумно щастлив.

Хубаво е да си жив … в 4 сутринта …
Трябва да го видите!
Трябва да го усетите!
Задълже!

Смачках се от кеф …

Моята къща – УЖАСът!

Седя наведен на стола си – хванал главата си в ръце …
Повдигам поглед – Хирошима!
Сам съм!
Купища багаж заливат хола – в коридора е непроходимо – кухнята е Нагазаки!
Сам съм!
Хриси тръгна преди два дни към тоалетната – от тогава не съм я виждал! Казвах й да не ходи – казвах й … не ме послуша! А можеше да стиска поне още ден два.
Гладен съм … и сам!
Лил тръгна да търси Хриси десетина часа след като тя пое към тоалетната. Чувах стоновете му откъм коридора дълго време. После спря да се чува.
Сам съм …
Мисля си – това ли е края? Това ли беше? Глада ме притиска! Трябва да поема към кухнята!
Страх ме е!
От два часа се гледам – гриза кожения си колан – за да залъгвам глада!
Най страшна е жаждата! Слънцето пече безмилостно и изгаря кожата и съзнанието ми!
Може би е време да дръпна пердетата … но ме е страх от тъмнината. Багажа е ЖИВ! Той ме гледа! И аз го гледам! Не го изпускам от поглед – защото направя ли го – той … той … той се движи .. и идва … идва за мен!
Стискам компаса – който се върти лудо в ръката ми! Швейцарското ножче, фенерчето и бинокъла са ми първи приятели! Слава богу че Горм е фен на сървайвъл гиър-а! Намирам се в зоната на това дето иде след здрача …!
Гладен съм!
Трябва да тръгвам не просто защото ме е страх от това да бъда сам с багажа, но и  … Всъшност страх ме е от него! Не мога … трябва да тръгна!

Изправих се – ръцете ми машинало започнаха да оправят екипировката по тялото ми.

- раница документи – чек
- швейцарско ножче + малко фенерче и компас – чек
- бинокъл от тия дето можеш да видиш гъза на муха от 560 метра – чек
- 3 тефлонови тигана закачени на колана ми – чек
- една хавлия ( дъглас добре че си ти мой човек) – чек
- гумени ботуши тип рибарски - чек

Отворих ножчето с ножичката напред – захапах фенерчето и с тиган в ръка потеглих напред!
Страшно е!
Струва ми се че багажа е нервен! 
Първите крачки към коридора бяха лесни – обнадеждих се! Докопах се до вратата на хола след 40 мин! Първоначалния ми ентусиазъм се беше изпарил като водата в саксиите с кактусчетата в кухнята!
Открехнах вратата към коридора – беше тъмно и багажа беше навсякъде!
С ножичката напред направих първата си крачка в тъмната неизвестност.
И после ада се стовари върху ми!
Куфари, човали и кашони с посуда оживяха!
ГОСПОДИ!
Малка чантичка с гири се стовари върху крака ми – после човал с хавлии ме засипа! Използвах тигана за да предпазя главата си и малката ножичка за да върна на удара! Някои от хавлиите никога няма да са същите след срещата ни!
Беше мъчително – и ужасно! Всеки сантиметър към кухнята отнемаше частица от душата ми! Сега вече знаех какво е преживяла Хриси докато се е мъчела да се добере до тоалетната!

О ЧУДО … Сврян сред човали с вълнени чорапи (предполагам със сантиментална стойност), кашон с детски книжки и куфар пълен с фотоапарати, лежеше Лил свит в поза ембрион!
Наведох се към него - все така дигнал тигана над главата си и го побутнах! Издаде стон след което продължи да смуче палеца си! Имаше надежда! Може би щеше да оцелее – макар и с трайни мозъчни увреждания.
Засега не можех да сторя нищо за него – но можех да направя нещо за себе си! Да се добера до кухнята! Заветния граал ме чакаше!
Поех отново на път – оставяйки Лил сред “багажа”!

Не помня колко време мина преди да достигна до банята. Краката и ръцете ми бяха надрани от милионите куфари и кашони, които се сипеха върху мен през цялото време.
Банята беше здраво залостена и пазена от двойка страшно изглеждащи кашона! Не можех да приближа повече без да застраша живота си! Реших че най безопасно е да извикам!

- Хрисиии?!?!?
… първо беше тишината … после дойде писъкът отвътре
- ИАААЯЯЯЯЯЯЯЯРРГХГХХХХХХХХХХ !!!
- Хриси?!?!
- 28 комплекта графити …. 28 комплекта графити … 28 комплекта графити … и химикалките и хими …

Говореше несвързано! Беше загубена! Беше заклещена – и не можеше да излезне. Надявам се в банята да няма багаж! Поне има вода!
Гладен съм …
Чувах стоновете на Хриси, но въпреки това трябваше да продължа напред. Оцеляването ми зависеше от това. Трябваше да бъда силен!

След около 20 часа я видях … Вратата!!!! Беше там където очаквах да бъде – обградена от “багажа” – но беше там!
Концентрирах последните си сили – двете ми ръце се превърнаха в бойни машини въртящи тигани – и с боен вик се понесох като парен локомотив – напред към вратата на кухнята!
Удар в крака ми – погледнах – една чанта беше захапала глезена ми – кос удар с тигана – и чантата не беше вече проблем който да ме интересува! Следваше кратка серия от удари наляво и на дясно – два кашона бяха извън строя – от капаците им течаха чорапи – нека ви е!

Бях уморен но адреналина ме държеше – и накрая достигнах до дръжката на вратата!
Бях победител!
Бях издържал!
Бях …. оцелял!

Натиснах дръжката и бавно открехнах вратата.

Светлината идваща от изгряващото слънце обля очите ми. Навсякъде имаше багаж – но хладилника беше непокътнат!
Топлина озари сърцето ми!
Бях щастлив! Бях …. жив!

Направих крачка напред – мечтаейки за съкровищата които се криеха зад вратата на хладилника и тогава усетих силен удар върху главата си! Кашон с касетки се бе стоварил върху мен!
Свличайки се на земята – последното нещо което видях преди да ми причернее – беше гадната физиономия на група човалчета които ехидно се хилеха насреща ми!

Господи …. толкова близо бях …
И припаднах!

Buckethead – I LUV KFC!

Тъй …
Ша иде реч за убава музика – още повече непозната такава.
Преди около седмица чух случайно едно парче – ужасяващо много ми допадна.
Разтърсих се – оказа се че се изпълнява от Бъкетхед – и звучеше невероятно.
Соло китара (електричарка) – без вокали – просто брутално звучене – изпълнено от един невероятен виртуоз на този инструмент.

Бъкетхед е познат на публиката като пръча, който винаги носи маска на лайв изпълненията си и кофа от КФЦ на главата си!
Ще си кажете “Пффф поредния параноик” - и няма да сте далеч от истината! НО … тоя параноик е роден с китара в шибаните си ръце – и честно казано ако ще да носи кофа на главата си до края на живота си – това е един от най добрите китаристи които съм чувал – на всички времена!

Роден 69-та година на миналия век – пича има зад гърба си 38 албума и е участвал в още 50!
Да не говорим за в колко още проекта взима участие. Свирил е с имена като: Les Claypool, Tony Williams, Bootsy Collins, Bernie Worrell, Iggy Pop, Serj Tankian, Guns N’ Roses, Saul Williams, Mike Patton, Viggo Mortensen!
КФЦ кофата участва и в саундтраците на филми като:  Saw II, Ghosts of Mars, Beverly Hills Ninja, Mortal Kombat, Mortal Kombat: Annihilation, Last Action Hero  и Mighty Morphin Power Rangers: The Movie.

Направо не мога да разбера как не съм го мернал тоя човек по рано … но както и да е – вече е под светлината на прожекторите!

Ето и няколко негови парчета:

Buckthead – Sail on Soothsayer

Buckethead – Asylum of Glass

Buckethead – Stretching Lighthouse

Buckethead – Blodless

Buckethead – Disecto

Сигура съм че КФЦ фена ще се хареса на всички които уважават инструмента – китара!
Илиян да се чувства специално поздравен
И кат пораснеш да станеш като батко ти Бъкетхед – чуваш ли!

Рок он!

… аз съм само цвят лилав!

Докат се сетя да я постна тази снимка – вече ми падна боята и се пребоядисах в безумно черен цвят!
Ама все пак – беше гуд експириънс …

Знам че е шантавия … но трябва да го пробвате поне веднъж в живота си – голям фън е!
В крайна сметка – веднъж се живее – нал тъй!

Облян в лилаво … красота!

Поздрави

АЗ

To DO list:

Списък за 10-ти юли 2008г.

1. Да стана в 07:00 (ебати) – чек
2. Да преместя всички кашони дето са опасли апартамента ми като безмитна зона в кухнята! – чек
3. Да се изкъпя (след кашоните плувах в собствен сос) – чек
4. Да си измия зъбите, да се облека, да се избръсна и да изкоча от нас в рамките на 46 секунди. – чек
5. Да се върна да си взема очилата щото ги забравих. – чек
6. Да дойда първи в офиса (а си мислех че ще съм последен). – чек
7. Да почна да се занимавам с лайната на Майкрософт и пак да ги забравя. – чек (ама трябва да ги свърша до края на деня да му се невиди че ще пискат)
8. Да ида да се разведа в обедната почивка. – чек (най веселия развод евър … адвоката дъх не можа да си поеме човека от смях … па аз си рисувах на едно листче – оставих му го да си го ламинира накрая .. забавно беше)
9. Да се върна в офиса – да си купя фанта и да умра от коремни болки. – чек
10. Да се издрайфам зловещо – с парченца сандвич обилно поляти с фанта. – чек
11. Да се изтипосам на кожения диван на шефа – докат Хрисича ме лекува с някви амфетамини и чай от трева. – чек
12. Да оживея до края на работния ден. – пендинг
13. Да пренеса половин покъшнина от една къща в друга – включая легла бюра и подобен сорт дървения. – пендинг
14. Да пусна 2 перални с дрехи и да сваля пердетата и чаршафите да ги изпера след това. – много пендинг
15. Да чекна пощи мощи али бали преди лягане. – пендинг (няма как .. наркоман съм вече – зависим съм от нета)
15. Да се опитам да се докопам до мойто си легло сред всичките багажареи дето ще висят в нас след преместването. – пендинг с неясен край

Край на ту ду листа