Моята къща – УЖАСът!

Седя наведен на стола си – хванал главата си в ръце …
Повдигам поглед – Хирошима!
Сам съм!
Купища багаж заливат хола – в коридора е непроходимо – кухнята е Нагазаки!
Сам съм!
Хриси тръгна преди два дни към тоалетната – от тогава не съм я виждал! Казвах й да не ходи – казвах й … не ме послуша! А можеше да стиска поне още ден два.
Гладен съм … и сам!
Лил тръгна да търси Хриси десетина часа след като тя пое към тоалетната. Чувах стоновете му откъм коридора дълго време. После спря да се чува.
Сам съм …
Мисля си – това ли е края? Това ли беше? Глада ме притиска! Трябва да поема към кухнята!
Страх ме е!
От два часа се гледам – гриза кожения си колан – за да залъгвам глада!
Най страшна е жаждата! Слънцето пече безмилостно и изгаря кожата и съзнанието ми!
Може би е време да дръпна пердетата … но ме е страх от тъмнината. Багажа е ЖИВ! Той ме гледа! И аз го гледам! Не го изпускам от поглед – защото направя ли го – той … той … той се движи .. и идва … идва за мен!
Стискам компаса – който се върти лудо в ръката ми! Швейцарското ножче, фенерчето и бинокъла са ми първи приятели! Слава богу че Горм е фен на сървайвъл гиър-а! Намирам се в зоната на това дето иде след здрача …!
Гладен съм!
Трябва да тръгвам не просто защото ме е страх от това да бъда сам с багажа, но и  … Всъшност страх ме е от него! Не мога … трябва да тръгна!

Изправих се – ръцете ми машинало започнаха да оправят екипировката по тялото ми.

- раница документи – чек
- швейцарско ножче + малко фенерче и компас – чек
- бинокъл от тия дето можеш да видиш гъза на муха от 560 метра – чек
- 3 тефлонови тигана закачени на колана ми – чек
- една хавлия ( дъглас добре че си ти мой човек) – чек
- гумени ботуши тип рибарски - чек

Отворих ножчето с ножичката напред – захапах фенерчето и с тиган в ръка потеглих напред!
Страшно е!
Струва ми се че багажа е нервен! 
Първите крачки към коридора бяха лесни – обнадеждих се! Докопах се до вратата на хола след 40 мин! Първоначалния ми ентусиазъм се беше изпарил като водата в саксиите с кактусчетата в кухнята!
Открехнах вратата към коридора – беше тъмно и багажа беше навсякъде!
С ножичката напред направих първата си крачка в тъмната неизвестност.
И после ада се стовари върху ми!
Куфари, човали и кашони с посуда оживяха!
ГОСПОДИ!
Малка чантичка с гири се стовари върху крака ми – после човал с хавлии ме засипа! Използвах тигана за да предпазя главата си и малката ножичка за да върна на удара! Някои от хавлиите никога няма да са същите след срещата ни!
Беше мъчително – и ужасно! Всеки сантиметър към кухнята отнемаше частица от душата ми! Сега вече знаех какво е преживяла Хриси докато се е мъчела да се добере до тоалетната!

О ЧУДО … Сврян сред човали с вълнени чорапи (предполагам със сантиментална стойност), кашон с детски книжки и куфар пълен с фотоапарати, лежеше Лил свит в поза ембрион!
Наведох се към него - все така дигнал тигана над главата си и го побутнах! Издаде стон след което продължи да смуче палеца си! Имаше надежда! Може би щеше да оцелее – макар и с трайни мозъчни увреждания.
Засега не можех да сторя нищо за него – но можех да направя нещо за себе си! Да се добера до кухнята! Заветния граал ме чакаше!
Поех отново на път – оставяйки Лил сред “багажа”!

Не помня колко време мина преди да достигна до банята. Краката и ръцете ми бяха надрани от милионите куфари и кашони, които се сипеха върху мен през цялото време.
Банята беше здраво залостена и пазена от двойка страшно изглеждащи кашона! Не можех да приближа повече без да застраша живота си! Реших че най безопасно е да извикам!

- Хрисиии?!?!?
… първо беше тишината … после дойде писъкът отвътре
- ИАААЯЯЯЯЯЯЯЯРРГХГХХХХХХХХХХ !!!
- Хриси?!?!
- 28 комплекта графити …. 28 комплекта графити … 28 комплекта графити … и химикалките и хими …

Говореше несвързано! Беше загубена! Беше заклещена – и не можеше да излезне. Надявам се в банята да няма багаж! Поне има вода!
Гладен съм …
Чувах стоновете на Хриси, но въпреки това трябваше да продължа напред. Оцеляването ми зависеше от това. Трябваше да бъда силен!

След около 20 часа я видях … Вратата!!!! Беше там където очаквах да бъде – обградена от “багажа” – но беше там!
Концентрирах последните си сили – двете ми ръце се превърнаха в бойни машини въртящи тигани – и с боен вик се понесох като парен локомотив – напред към вратата на кухнята!
Удар в крака ми – погледнах – една чанта беше захапала глезена ми – кос удар с тигана – и чантата не беше вече проблем който да ме интересува! Следваше кратка серия от удари наляво и на дясно – два кашона бяха извън строя – от капаците им течаха чорапи – нека ви е!

Бях уморен но адреналина ме държеше – и накрая достигнах до дръжката на вратата!
Бях победител!
Бях издържал!
Бях …. оцелял!

Натиснах дръжката и бавно открехнах вратата.

Светлината идваща от изгряващото слънце обля очите ми. Навсякъде имаше багаж – но хладилника беше непокътнат!
Топлина озари сърцето ми!
Бях щастлив! Бях …. жив!

Направих крачка напред – мечтаейки за съкровищата които се криеха зад вратата на хладилника и тогава усетих силен удар върху главата си! Кашон с касетки се бе стоварил върху мен!
Свличайки се на земята – последното нещо което видях преди да ми причернее – беше гадната физиономия на група човалчета които ехидно се хилеха насреща ми!

Господи …. толкова близо бях …
И припаднах!