4am – a happy time to be alive!

Много хора биха си казали – “4 сутринта ?!? Луди ли сте?”.

И вероятно ще са прави (за себе си) – ОБАЧЕ – аз се почувствах ултра жив в 4 тази сутрин!
Не си спомням от колко време не съм се чувствал толкова щастлив да му се невиди – сякаш го бях забравил това чувство.
Събудих се в 4 от вибрацията на телефона си – мелодията дори не беше започнала. Запътих се към банята – бях странно буден за този ранен час. С любимия ми телефон в ръка – нахлух в банята – пуснах си музика и душа – и се наслаждавах на емоцията – да слушаш Reef и върху теб да се изливат тонове хладни капки! Наистина няма нещо което да те накара да се чувстваш по жив в 4 сутринта … 

Всъшност лъжа … има …
След 30тина минути бях напълно пакетиран за излизане – дрехи кецове и верния ми телефон в джоба – а от слушалките все още се лееше Reef.
Две крачки пред входа – са напълно достатъчни за да изпиташ душевна ерекция. Пълна тишина! Никой на улицата – всички спят. 
Сам си със себе си и със собствените си щастливи мисли.
Лампите огряват улицата – а луната ти намига отгоре!
Невъзможно топло за 4 сутринта – но не горещо – просто … топло.
Ръката ти напипва дистанционното за колата – присветват аварийните за миг – и се чува отчетливото щтрак - когато ключалките се отворят.
Сядам в колата – сякаш е утробата която ме е носила цял живот. Ключа на контакт - светлините на таблото изгряват – фаровете блясват - завърташ – и усещаш как колата се съживява.
Ръката ти е на скоростния лост – другата отваря прозореца напълно. Първа …
И потегляш!
И вече си в друга вселена!

В слушалките все още се лее Reef – лекия бриз гали тялото ти от отворения прозорец! Толкова е спокойно! Няма коли – няма движение – няма трафик. На пътя си само ти! Ти и собствените ти хепи мисли. 
Трета … четвърта … и залепваш там! Няма нужда от повече за да си щастлив. Стрелката на скоростомера разсича цифрата 50. С крака на педала за газта усещаш лекото мъркане на колата. Вятъра се е засилил и масажира цялото ти съществувание.

Вечната битка на тъмнината и светлината. В кварталите тъмнината води – в центъра обратното.
София е неописуемо красива нощем. Булевардите са обляни със светлина – от двете си страни с малки пътечки от улични лампи които пръскат приятна неонова светлина навсякъде.
Когато навлезеш в центъра – дъха ти спира. Всичко е осветено толкова прекрасно – ЦУМ – бившия партиен дом – Шерътън … просто приказно!

Петдесет километра в час – за да си щастлив … Не спрях на нито един светофар! Подминавах всеки на зелено – в истинския смисъл на зелената вълна!
Няма такова удоволствие!

Голфец 3-ка с 4 неонови светлини под купето ме задминава с мръсна газ – усмихвам му се и продължавам с невъзмутимите 50км в час. На следващия светофар го “догонвам” – и тъкмо достигам кръстовището и светва зелено! Разбира се пресичам платното първи – докато този ми цвили гуми зад мен – след което профучава покрай мен с 150 – за да спре секунди по късно на следващия светофар.

Рeef с песента си Comfort се лее от слушалките – лявата ми ръка е облегната на прозореца, а дясната държи здраво геврека. Няма нужда да сменяш скорости когато караш с 50 – просто държиш 4-та и се кефиш на зелената вълна.
На следващите два светофара – ситуацията със светещия голфец се повтаря изнервящо - и той реши да свие в ляво нанякъде. Дреме ти.
Усмивката на лицето ти не стихва – топлия вятър продължава да нахлува през отворения прозорец, а ти се чувстваш … просто безумно щастлив.

Хубаво е да си жив … в 4 сутринта …
Трябва да го видите!
Трябва да го усетите!
Задълже!

Смачках се от кеф …