It’s not madness … its КОНТРОЛА!!!

От момента, в който спрях да карам кола в и без това задръстената София, започнах активно да ползвам услугите на метрото.
Просто ми харесва идеята да мога да изминавам ужасно дълги разстояния за ужасно кратко време.
Мда – каквото и да си говорим – в момента Метро-то е най-бързата и чиста форма на обществен транспорт в София.

Минал съм през тролеите, автобусите и най-досадните (и опасни) маршрутни таксита – и се спрях на Метро.
Бързо лесно и удобно – макар и напоследък да е по “модерно” да се возиш в него отколкото би ми се искало и в час пик си като в консерва със сардели.

Преди няколко месеца ми се отвори възможност да попътувам малко и видях метрото в Прага. Не мисля че е чак кой знае колко различно от нашето, може би по нови вагончета, които изглеждат малко по джиджано, с екстри като бутони за отваряне на вратите (които са по 4-5 повече на вагон), което предполагам спестява време по спирките (няма хора за слизане няма за качване – вагончето потегля по бързо). О да – там в най умрелия час (да се чете обратното на час пик) – следващото влакче е на 4 мин.
Но не чистотата, бързината и бляскавите екстри ме учудиха най-много ….
ТОТАЛНАТА ЛИПСА на пропусквателен режим беше нещото което направо ме СМАЗА!

О да … влизаш в метро станцията точно така както го правим и ние … Има си гишенце за продаване на билети и многобройни автомати по стената, които могат да издават билети И карти! Дотук всичко изглежда като при нас!
Тръгваш към самото метро … и нищо …
Просто едни стълби – и излизаш на перона (който разбира се е ултра джиджан – в пода е вградена светеща пулсираща линия – която подсказва на пътниците да не се доближават до ръба на перона).
Там си изчакваш 4-те минутки (ако току що си изтървал влакчето) и се качваш. Толкоз! Няма пропусквателни устройства в които пъхаш билетчета и карти, няма лелички които ти проверяват картите … НИЩО!
Попитах – защо няма такива неща? Отговориха ми – “Ааа то има контрола веднъж седмично – могат да те хванат – пък и кой не би си купил билет”
ШАШ И ПАНИКА!

Еееениуей – това което най-много ми се наби в очи в нашето метро новата мода – да се джурка контрола във влакчетата – дори в час пик (сутринта докато отивах на работа ме провериха двама контрольори).
Добре бе – има пропусквателни устройства!
Има жени на гишетата!
Има контрольори зад пропусквателните устройства ПЛЮС полицай!
И в края на тая тирада – след като си успял да се “провреш” през тези траншеи – влизаш във влакчето – и там две сенокосачки те проверяват за билет!

ААААЛЕЛУЯ … Верно ли бе бате?!?!?!
Докато пътувах с билетчета – редовно като слезна на перона хвърлях билета в кофата (ама съм халтурен яко – не го меткам на релсите).
И какво излиза – проверили са ме на влизане 3 пъти … хвърлям си ненужната вече хартийка … и идва някой да ми иска билет!!! Е ПО КОЛКО ПЪТИ?!?!

И от тогава пътувам с магнитна карта!
Минава днеска сенокосачката и в прав текс заявявам на леко затвлъстяващата лелка “Добре … има ли смисъл това което правите?”
Бърз отговор “Ами има … щото има много гратисчии” (тия сигурно са измислили телепортацията щото ебати пропусквателния режим има – как минават гратис … ума ми не го побира)
Аз казвам “Е нали има проверяващи”
Контролата “……” и вдига рамене.

В този момент втората сенокосачка овършава редичката хора от другата страна и виждам как “проверява” …. гледа датата и часа на билетчето и долепя картите на пътниците (обаче само тези с намаление) до едно мобилно устройство.
Вадя моята обикновенна магнитна карта и лелката казва “Аааа окей – тия не се проверяват”
Аз “Е как ще разберете че не съм гратисчия? Как ще разберете че не е празна?”
Ново вдигане на рамене и лелката ме отминава като …. като нещо дето се подминава бързо защото е маловажно и не заслужаващо си труда да се спре до него!

Поредното безумие … поредната лудост …

НЕ … ТОВА НЕ Е ЛУДОСТ … ТОВА Е … КОНТРОЛАААААААААААА!

Гатето – аут
П.С. – за всички гратисджии – магнитната карта струва 2 лева на касите на метрото!
Сеш’се ?!?!?

Детски фантазии …

Спомняте ли си като сте били некви дечурля подрастващи – за какво сте си мечтали?
Какви фантазии сте имали?

Аз си спомням като бях тийн – си киснех сам с един уокман в къщи и разни касетки дето ги презаписвахме по 100 пъти.
Нали се сещате как стават нещата – някой изкопае отнякъде албум на Металика – и всички лапета в махалата го презаписваха на Хитачито на Мирослав (щото беше двукасеъчно и можеше да прави записи)!
И ония касети Българските, как им беше името бе да му се невиди … Драгор нещо си … май …
ЕЕЕеееениуей!

Баш точно в тези времена си седях и си куфеех сам самичък (щото така си ме кефеше) и си мечтаех да имам възможност да пътувам във времето за да се връщам назад …
Толкова назад – че да речем Металика са изгряваща група и да ги срешна докато са някви пръчове още.
И като ги срешна да им подхвърля някой от текстовете на песните, които ще напишат.

Представяш ли си лицето на Джеймз – когато докато си пише някое от парчетата – аз му подхвърля текста който остава да бъде написан!
И после те го използват в парчетата си!
Технически погледнато това не е чийтване защото ще преписват от самите себе си – макар че не го знаят.
След това да се прехвъля години напред – преди излизането на следващя им албум – те да са остарели с години а аз с минуи – и да им подхвърля някоя друга идея за песен … и те пак да я използват.
След това да се върна в наши дни и да им отда на концерт – и да си поискам автограф!
И да зяпам удивлението им като ме познаят ….
Сигурно ще е фън …
Ама аз ще съм некъф готин – няма да ги оставя да си мислят че са направили такъв музикален пробив само заради помоща на някаъв мистериозен тийнейджър – ще им кажа че всичко си е тяхно …

ЕЕЕеееех как ще се забавляваме само а?

Такива ми работи …
А вие имате ли си такива фантазийки някакви?

R.I.P.

Почивай в мир Заваров,

В памет на Димитър Михайлов (Митко Заваров) – един добър приятел, истински прекрасен човек, който носеше в себе си радост и усмивка за всички около него!
Днес той щеше да стане на 31 години.

Честит рожден ден амиго – защото живееш в сърцата ни!

Липсваш ми

Гатето

Eternity

1. infinite time; duration without beginning or end. 
2. eternal existence, esp. as contrasted with mortal life: the eternity of God. 
3. Theology. the timeless state into which the soul passes at a person’s death. 
4. an endless or seemingly endless period of time: We had to wait an eternity for the check to arrive. 
5. eternities, the truths or realities of life and thought that are regarded as timeless or eternal.

Казано на нашенски: Това е най-малката частичка време, която ни е нужна за да разберем кои по-дявлотите сме и какво търсим тук!

… and it’s a mighty long time …

tEH new begining

То е като да се завърнеш в старата си къща. Не коя да е къща ами тази, в която не си влизал с години. Нали се сещаш – мястото от твоето детство, което сякаш съзнанието ти е изтрило, но все пак се прокрадва по някой спомен ей тъй за да разчупи правилото че “възрастните” са безвъзвратно остарели.

Наскоро разхождайки се с Неарницата по улиците на София решихме да минем покрай стария ми квартал, там където съм отраснал.
Беше чудна разходка из улиците на София, но не тези дето са претрупани с коли и хора, по-скоро тези по които времето сякаш е застинало. Приятната светлина на уличните лампи облива тротоара и дърветата наоколо.
От ония моменти в които се чувстваш у дома си, макар да е 10 часа през ноща, не ти е притеснено че отнякъде ще изкочи недоброжелателен наркоман, който ще те попита, колко е часа …
Абе просто прекрасна безгрижна вечер – в която имаш чувството че плуваш, или не – по-скоро се носиш по течението й.
Безброй стъпки в тъмнината и блясъка на нощните лампи. Разни лелки извеждащи кученцата си, чичковци които говорят с продавачите на денонощните магазини докато си купуват бира. Току що отварящо празно казино и уличката в която свиваме ненадейно (не и за мен – защото съм го планирал предварително), където виждаме заведенийце на партера на един блок и се чудим - дали собствениците на другия срещуположен блок го посещават или просто мърморят срещу хората които все още са навън и се забавляват …
Мисли … просто мисли. И подминаваме входа в който съм изживял няколко години от живота си докато бяхме на “оборотно” жилище там. Входа се намира точно до другия вход, който с детския си акъл подпалих (е тъй де … имаше рогозки в мазето … входа още беше в строеж … нямаше как – разбираш) когато бях все още млад (хехе).
И след няколко минути и един булевард се озовахме в стария ми квартал. И те обзема едно такова чувство – нали се сещаш … сякаш …
Сякаш се прибираш у дома. Но това не е вече твоя дом! Времето безвъзвратно е променило всичко което помниш. И въпреки това …
Вървиш с бавни крачки в тъмнината - затваряш очи и си спомняш – ето там имаше къщи – цял ред …
Вярно – не си спомняш всичко – надали се сещаш как са изглеждали с точност къщите, какво е имало в дворовете им … и въпреки това.
И изведнъж като призрак от миналото изниква нещо което те плесва през очите - в моя случай - измежду многото промени  – като гнезденце на миналото – седеше детската ми градина.
Съвсем същата каквато си я спомнях. Ама съвсем същата. И оградата си беше същата – и вратата. Е … катерушките бяха станали повече и по хубави вътре, но помещенията бяха същите. Прозорците през които бях зяпал “навън” си бяха съвсем същите. Само дето всичко беше заспало в топлата вечер.
И някак си … ТОЧНО в този момент ”вратата” която е била затворена и е преграждала миналото ти, се е открехнала лекичко – и те лъхват разни безумни спомени.

Вие спомняте ли си какво сте обядвали като сте били в детската градина? А кой е бил пилота на измисления и построен от детски кубчета самолет? А как са ви слагали да спите на обяд? Ами какво ще кажете за вкуса на семките, дето ги продаваше една циганка отсреща по 10 стотинки – най-яките семки, които съм ял някога.
Ами за момичето, което сте се клели да защитавате от “всичко” (а дори не си спомняте от какво точно трябваше да я защитавате).

Седях запленен и обхванат от толкова много спомени.
И потеглихме, а главата ми беше пълна с толкова много неща, сякаш леко открехнатата врата на времето се беше отворила напълно под напора на спомените.
И вървейки минахме покрай малката кръчмичка на ъгъла на улицата, ей там по нагоре беше хлебарницата (име такива магазини в които се продаваше само хляб), а ей там имаше “плод и зеленчук”, а тук имаше друга улица и в нея имаше едно куче дето, като бях първи клас много ме беше страх от него, ама после като минавах по често от там видях, че не е страшно. Не знам защо ама го бях кръстил Шаро. То може и да се е казвало Балкан например – нямам идея … беше много красива овчарка.

И ето вървяхме по улицата ня която съм бил роден. И всичко си дойде на мястото.
Бях си у дома.
Кръговрат на живота – раждаш се … растеш … порастваш … забравяш … после сякаш магически, когато се озовеш на родното си място – се сещаш за всичко това, което си бил, когато си бил малък.
Носталгично но определено прекрасно чувство. Да се сетиш за едни такива малки детайли. Дето цял живот са били скрити зад пустата врата.
Ето точно зад това дърво беше оградата на нашата малка къщичка. Едноетажна постройка с две стаи и малък коридор/кухня. Беше стара къща, напукана от едно голямо земетресение през 70-те. Имаше чешма навън (точно тази чешма е родила лафа ми “водата е студена и мокра”) и малка градинка в която всяка пролет растяха кокичета, а след това имаше и ягоди.
По малка пътечка отстрани на къщата се стигаше до гараж, който никога не се отваряше (в него седеше мотора на баща ми) и една малка стаичка зад къщата в която седяха бурканите с компоти, разни страхотни джунджурии (като счупени играчки и разни севъзможни други работи), нафта за печката (просто няма таква миризма – никога няма да я забравя … на прах … и застояло … и нафта … и се чувствах като изследовател, който посещава неизвестна досега гробница или …. ох неописуемо е) и какви ли не още неща.
Спомних си и моята стая … и леглото на което съм спал (точно под прозореца – и затова толкова много обичам звука на дъжда който капе по навеса) и малкя автобус, който се управляваше с дистанционно (ама от тия с кабел дето кабела свързва дистанционото с играчката) и как не завиваше хубаво на едната страна ама за сметка на това фаровете му светеха невероятно в тъмнината, под леглото.

И сега … си мисля – кои сме ние? Какво представляваме? Защо затваряме части от себе си и ги крием в тъмни стаи пълни с детски спомени?
Защо трябва да порастваме изцяло? Не може ли да си спомним какво сме си казвали когато сме били деца?
Не сме ли виждали неправди с детските си очи и не сме ли си казвали “Аз никога няма да позволя това … дори като порастна!”
Защо когато порастнем си казваме “Ама живота е различен”? А защо трябва да бъде различен? А защо де не бъде точно такъв какъвто го направим?

Все си мисля … че ако всеки един от нас се върне на улицата – там където е роден … и си спомни …
Е … може би ще живеем в един доста по хубав свят.
Може би …

Човек никога трябва да спира да мечтае.

Защо пък да не започнем отначало?
Или да продължим от там откъдето сме изоставили всичко – и сме поели сериозния път на възрастните.
Зная … не можем да бъдем деца вечно – но защо трябва да се превръщаме в дъртаци с лоши навици?

Ако има нещо което искам да кажа на околните … то това би било:
- Запазете детското в себе си!

Не е ли време за ново начало?

Гатето

А!?!? Обърках са!!!

Питам аз – мое ли си толкова смотана?!?!
И се опитват днес да ми обяснят как жените мислели повече от мъжете!
Ебааасиму мисленето ма мен – ако мислите така – аз се въздържам да бъда жена до края на живота си – хехехехе!

Тръгвам днес на бачкане – поглеждам през прозореца – тъмница с облаци – викам си – окей – ще се облека добре! Слагам си дънките – блуза - и излизам за работа.

Идвам на бачкане – след малко пачицата идва – гола!!!
Тръгнала ми по къс ръкав!
Не минаха и 10 мин. и почна да киха – кашля и да си бърше сополките. След 30 мин вече беше неудържимо.

По едно време се вясва начумерена и казва:

- Абе тия капки … нищо не … (и замлъква)!
- АААААБЕЕЕЕ … това не били капките ми за нооооосаааа …
Гледа тя втренчено шишенцето и се чумери.
Пача малка …. Сложила си капките за очи в носа и чака да й мине :)

И пак да се върнем на лафа - жените мислели :)
Убу де … мислят … ма по малко!
И определено някои от вас имат нужда от очила!
Чу ли пачице?

Хихихихихихи … капки за очи в носа … сладурка!
Това ще е новия лаф за “друсам се”!